Настоящата публикация е проект на SLiFFron - Живот с шафран
Ползването и отглеждането на шафранов минзухар рязко западнало със залязването на Западната римска империя. Нов тласък за завръщането на шафрана в Европа дава разцъвфането на мюсюлманската цивилизация (маврите) на територията на днешните Испания, Португалия, части от Франция и южна Италия. Има теория, която казва, че маврите връщат шафрана в региона на Поатие (дн. Западна Франция) по време на прочутата им битка с френския самодържец Карл Мартел през 732 г. сл. Хр., която в крайна сметка те загубили. А две столетия след тяхното завоевание на Испания, маврите вече отглеждали шафранов минзухар в южните провинции Андалусия, Кастилия, Ла Манча и Валенсия.
Когато "Черната смърт" опустошавала Европа между 1347-1350 г., търсенето на шафран се увеличило многократно поради неговите лековити свойства. Чумата, обаче, покосила и част от фермерите, отглеждащи шафранов минзухар, което наложило внос на шафран извън границите на Европа. И все пак, най-качественият шафран от ислямския изток така и не достигал до Европа поради враждебността, предизвикана от кръстоносните походи.
Стигнало се и до нагнетяване на друг тип напрежение, в дъното на което стоял шафранът - между благородниците потребители и търговците. Пример за това е 14 седмичната "шафранова война", предизвикана от отвличането от благородници на товар от 363 кг. шафран, пътуващ към Базел. По днешни цени този товар би се равнявал на над 500 хил. щатски долара. Този конкретен товар бил върнат на собствениците му, но през 13 в. търговията с шафран била обект на чести кражби. Пирати, плаващи в Средиземно море, не рядко пропускали товари със злато, за сметка на кораби, натоварени с шафран. Като резултат, населението на Базел започнало да отглежда свои собствени полета с шафранов минзухар. Първите няколко реколти били особено богати и доходоносни, което довело до забрана за изнасяне на луковици, а копои били поставени по границите на града, за да предотвратяват кражби на цвят и луковици. Въпреки всичко това, след около 10 г. отглеждането на шафранов минзухар в Базел замряло и местните жители се отказали от него.
Постепенно центърът на търговията с шафран в Европа се изместил към Нюрнберг, където можело да бъде намерен шафран от Австрия, о. Крит, Гърция, Близкия изток, Франция, Сицилия и Испания. Но там, освен истински качествен шафран, се предлагали и различни заместители и фалшификати, които само изглеждали като шафран, като например: шафранови близалца, потопени в мед и смесени с цвят от невен, или близалца, държани във влажни помещения, за да поддържат по-голям обем за сметка на високото качество. Всичко това предизвикало властите в Нюрнберг да издадат "шафранов кодекс", чиято цел имала за задача да регулира търговията с шафран. Като следствие от този закон, фалшифицирането на шафран било обявено за престъпление, а фалшификаторите били сурово глобявани, осъждани на затвор и дори изгаряни на клада.
Не след дълго Англия започнала да изпъква като най-голям производител на шафран в Европа. Има теория, според която шафранът станал популярен по източното крайбрежие на Англия през 14 в., по време на управлението на крал Едуард III. Скоро луковици били разсадени из цяла Англия, но това се оказало кратковременно начинание. Единственото място в страната, където отглеждането на шафранов минзухар станало традиция, бил регионът на Есекс. Там дори се оформил сериозен търговски център в градчето Сафран Уолдън.
С преминаването от средните векове към Новото време, а с това и завоеванията в далечните земи на Америка и Азия, в Англия започнали да нарастват пуританските настроения. Това довело до намаляване на търсенето на шафран от местните, тъй като вече не се гледало с добри очи на претрупаните с подправки ястия. Освен това, увеличаването на търговията с източните земи давало достъп както на англичаните, така и на останалите европейци, до все повече и различни подправки.
Тенденцията за западане на отглеждането на шафранов минзухар в Англия е документирано от Уилям Херберт, дякон на Манчестър. Той отбелязал, че през 17 в., в зората на Индустриалната революция, култивирането на шафранов минзухар сериозно намаляло, особено поради навлизането на по-лесните за отглеждане царевица и картофи, които постепенно заемали фермерските земи, където допреди това се добивал шафран.
Също така, заможните хора, които традиционно дотогава били основните потребители на шафран, вече все повече били заинтригувани от новите и модни култури като какао, кафе, ванилия.
Като резултат, в рамките на Европа, добиването на шафран запазило своята значимост на територията на Испания, Италия и Южна Франция, където шафранът бил вплетен дълбоко в местните традиции.
Коментари
Публикуване на коментар