Настоящата публикация е проект на SLiFFron - Живот с шафран
Ако искате да се възползавате от шафрана в пълнота, разгледайте тук
Ако искате да се възползавате от шафрана в пълнота, разгледайте тук
Съществуват противоречиви разкази за първоначалната поява на шафрана в Южна и Източна Азия.
Един от тези разкази се основава на персийски източници. Според тях това се случва заради желанието и усилията на персийските владетели да обогатят своите градини и паркове в новозавладените земи на юг и изток. И това било постигнато чрез разсаждане на желаните култури из цялата територия на Персия. Така например първата реколта шафран в Кашмир, Хималаите (дн. Китай), била регистрирана около 500 г. пр. Хр. След това кашмирският шафран започнал да се търгува и от финикийците навсякъде по техните търговски пътища. Шафранът от Кашмир бил прилаган за лечение на меланхолия и като оцветител на платове.
Друга теория за появата на шафрана, основаваща се на стари легенди твърди, че това се случило някъде през XI-XII в. сл. Хр., когато двама чужденци, мюсюлмани-аскети, странствали из Кашмир. Те се разболели и потърсили помощ от вожда на местно племе. Като благодарност и отплата за добрината, която получили, двамата чужденци дали на вожда луковици от шафранов минзухар. До ден днешен тези мисионери са почитани като светци от местните хора, които отправят благодарствени молитви към тях през периода на събиране на реколтата. И в наши дни съществуват златно куполен храм и свещена гробница, създадени в тяхна чест в град Пампар, Индия.
Тази теория за късната поява на шафрана в Кашмир обаче бива оспорвана сериозно и то с основание. Шафранът в региона на Кашмир е засвидетелстван много по-отдавна - още в древните тантрически индуиски епоси.
Китайски извори също говорят за пристигането на шафрановия минзухар в Индия. Една от легендите разказва, че будистки мисионер бил изпратен в Кашмир през V в. пр. Хр., където засял първите луковици. Оттам, използването на шафрана се разпространило по целия индийски субконтинент. Отново приложението на шафрана било като добавка към храната и като естествен оцветител. Резултатът от това оцветяване на тъканите толкова се харесало, че след смъртта на основателя на будизма Сидхарта Гаутама Буда, монасите, които наследили неговото учение, обявили шафрановия цвят за официален цвят на будистките религиозни одежди.
Има историци, които вярват, че шафранът дошъл в Китай от Персия посредством монголските нашествия. Но шафранът е споменат в текстовете на древната китайска билкова енциклопедия „Пун Цао“ („Великата билка“), датирана около 1600 г. пр. Хр., занимаваща се с лечението на множество заболявания чрез прилагане на различни растения. От друга страна в трето столетие сл. Хр., всепризнатият медицински експерт Жен Ван отбелязва, че „родината на шафрана е Кашмир, където хората го отглеждат предимно като дар към Буда“. А по отношение на употребата на шафрана, Ван пише: „Цветовете (на минзухара) се сушат в рамките на няколко дни, след което те се превръщат в шафран. Той е ценен заради устойчивия жълт цвят, който придава. Може да се използва за добавяне на аромат във виното“.
В днешно време, шафрановият минзухар е разпространен и в Афганистан като резултат от съвместните усилия на ЕС и Обединеното кралство. Това, което те правят, е да популяризират шафрановия минзухар сред бедните фермери в Афганистан като алтернатива на доходоносния, но незаконен бизнес с опиум, тъй като слънчевият и полусух климат на страната дава много добри условия за отглеждане на есенното цвете.
Коментари
Публикуване на коментар