Настоящата публикация е проект на SLiFFron - Живот с шафран
Венчелистчетата са основният страничен продукт от производството на шафран и се получават в големи количества, което ги прави подходящ ресурс за разнообразни цели. В текущия преглед се обръща внимание на ценните фармакологични свойства, които венчелистчетата на шафрановия минзухар имат, а именно:
- антибактериални
- спазмолитични
- имуномодулаторни
- антитусивни (лечение на суха кашлица)
- антидепресивни
- болкоуспокояващи
- хепатопротективни (защита и възстановяване на черния дроб)
- ренопротективни (предпазване на бъбреците)
- антихипертензивни (защита на сърдечно-съдовата система)
- антидиабетни
- антиоксидантни
Имайки предвид тези свойства, венчелистчетата на шафрановия минзухар могат да се ползват като алтернатива или допълваща терапия при някои заболявания.
Обща информация за шафрановия минзухар
Шафран (червените близалца на шафрановия минзухар)
флавоноиди (растителни метаболити-мощни антиоксидантни);
антоцианини (водоразтворими пигменти, които са причината за червения, синия и виолетовия цвят на растенията);
витамини (рибофлавини-витамин В2, тиамин-витамин В1);
протеини;
нишесте;
аминокиселини;
минерални вещества и смоли.
В традиционната медицина шафрана се използва като афродизиак, спазмолитик, отхрачващо средство, срещу стомашни болки, за облекчаване на психично напрежение, депресия и безсъние. Също така, шафран на прах се използва за лечение на катаракта (помътняване на лещата на окото, която обикновено е чиста). Други традиционни приложения са антибактериални, антисептични и противогъбични действия.
В съвременната медицина други фармакологични свойства на близалцата (шафрана) включват:
неврозащитна функция;
антитусивно действие (лечение на суха кашлица);
хиполипидемично действие (понижаване нивото на холестерола в кръвта);
антиконвулсивно действие;
антиноцицептивно действие (структура на нервните окончания в организма, система за борба с усещането за болка);
антидепресивно действие;
анксиолитично действие (премахване на психическата напрегнатост и чувството на несигурност);
антиоксидантно действие;
сърдечно-съдова защита;
противоракова защита.
Венчелистчетата на шафрановия
Венчелистчетата на шафрановия минзухар се произвеждат в големи количества тъй като са най-обемната част от цвета на растението, но, по традиция, рядко се използват.
В настоящия преглед са събрани резултатите от проучвания за свойствата на венчелистчетата на шафрановия минзухар и техните фармакологични ефекти.
Метод
Настоящият преглед е съставен съобразно налична информация от научни бази данни като Scopus, Web of science, PubMed и проучвания, проведени от ирански изследователи, засягащи разнообразни фармакологични свойства на венчелистчетата на шафрановия минзухар, публикувани до м. февруари 2018 г.
Химичен състав на венчелистчетата на шафрановия минзухар
Венчелистчетата на шафрановия минзухар съдържат:
протеин (10,20%);
мазнини (5,3%);
пепел (7,00%)
фибри (8,80%)
натрий (25,75 mg/100 g);
калий (542,13 mg/100 g);
калций (486,25 mg/100 g);
мед (0,87 mg/100 g);
желязо (17,99 mg/100 g);
магнезий (2,93 mg/100 g);
цинк (1,80 mg/100 g);
фосфор (209,90 mg/100 g).
Свойства на венчелистчетата на шафрановия минзухар
Фармакологични свойства
Антибактериални
Хранителното отравяне се причинява от консумация на замърсени храни, токсични растения, гъби или животинска материя чрез навлизане на бактерии в тялото. Бактериалният растеж може да се предотврати чрез използването на антимикробни агенти или консерванти. Проучванията показват, че някои естествени продукти като етерични масла, билки и подправки имат антимикробни или противогъбични свойства, следователно могат да се използват като антимикробни агенти.
Метанолов екстракт от венчелистче на шафранов минзухар показва антибактериална активност срещу:
- Staphylococcus aureus - причинява най-често срещаните инфекции в човешката патология. Стафилококите са причинители на до 80% от гнойно-възпалителните заболявания и вътреболничните инфекции. Част от тях са нормална флора на кожата и лигавиците;
- Bacillus cereus - причинява чревни разстройства, които причиняват диария, гадене и повръщане при хората. Също така причинява инфекции на очите и дихателните пътища;
- Salmonella typhi - салмонелата причинява най-често стомашни инфекции;
- Escherichia coli - често срещана група бактерии, открити в храната, околната среда и в чревната флора на хората и животните. Причинява цистит и хеморагичен колит; и
- Shingella dysenteriae - бактериите достигат лигавицата на дебелото черво, където водят до развитие на язвени промени, възпаление и последваща диария с примеси на кръв и слуз (чревна храчка).
Имунна система
Предменструален синдром
В двойно сляпо клинично проучване жени (20 - 45 години), които са имали симптоми на ПМС в продължение на поне 6 месеца, получават венчелистчета на шафранов минзухар два пъти на ден (сутрин и вечер по 15 mg/kg), като контролната група получава плацебо капсула също два пъти на ден. Резултатите показват, че венчелистчетата се отразяват положително и облекчават симптомите на ПМС в сравнение с контролната група.
Антитусивен ефект (против кашлица)
Антитусивната активност на шафрановия минзухар и неговите активни съставки (сафранал и кроцин) е изследвана при морски свинчета. Пробите са инжектирани интраперитонеално (в областта на корема). Етаноловият екстракт от цвят на шафранов минзухар (вкл. венчелистчета, тичинки и близалца) в дози от 100-800 mg/kg и само сафранал в дози от 25-75 ml/kg облекчават значително кашлицата. Етаноловият (200, 400, 800 mg/kg) и водният (80, 160, 320 mg/kg) екстракти само от венчелистче и само от кроцин (50, 200, 600 mg/kg) не оказват влияние на кашлицата.
Антидепресивни свойства
Депресията е психологическо разстройство, което засяга мисленето, поведението и настроението. На депресираните хора им липсва надежда и енергия за извършване на различни дейности. Лечението на депресията е важно, защото неконтролираната депресия може да доведе до опити за самоубийство. Има различни начини за лечение на депресия, като най-често се използват антидепресанти. Тези лекарства влияят на нивото на невротрансмитерите в мозъка. Като цяло тези лекарства имат положителен ефект, но могат да причинят странични ефекти в дългосрочен план.
В наши дни проучванията съобщават, че натуралната билкова медицина може да бъде ефективна при депресия. Различни проучвания съобщават, че шафранът играе важна роля в модулирането на настроението.
Двойно сляпо, плацебо-контролирано проучване, показва, че консумацията на близалца (шафран) (15 mg два пъти на ден за 8 седмици) намалява симптомите на следродилна депресия при кърмещи майки.
Двойно-сляпо, рандомизирано и плацебо-контролирано проучване показа ефикасността на венчелистчетата при лечението на лека до умерена депресия. В това проучване пациентите са получавали венчелистчета под формата на капсула в доза от 30 mg/ден в продължение на 6 седмици, докато контролната група получава плацебо капсула за същото време. В края на шестседмичния период, приемащите венчелистчета показват по-добър антидепресивен ефект от групата, приемаща плацебо.
В друго клинично проучване антидепресантният ефект на венчелистчетата от шафранов минзухар е подобен на ефекта от широкоизползвания като антидепресант флуоксетин. Неблагоприятни ефекти не са наблюдавани.
Резултатите от проведените изследвания показват, че екстрактът от венчелистчета на шафранов минзухар играе ефективна роля при лечението на лека до умерена депресия, също както и близалцето (шафрана). Но, в сравнение с близалцето, венчелистчето е по-евтино и използването му като антидепресант би било икономически оправдано. Нещо повече, антидепресантната активност на каемпферолът (активното съединение на венчелистчетата) е изследвана при мишки и плъхове чрез тест за принудително плуване - каемпферол се инжектира интраперитонеално на мишки (100 и 200 mg/kg) и плъхове (500 mg/kg) и се сравнява с действието на широкоизползвания антидепресант флуоксетин като контролна група (20 mg/kg). Този тест показват, че каемпферолът има сходно действие като това на флуоксетина, като намалява времето на неподвижност (стресът от неизбежността за плуване) при животните.
Антиноцицептивни и противовъзпалителни ефекти
Антиноцицептивната система е система от нервни окончания, спомагащи за намаляването на усещането за болка.
Екстрактите от шафранов минзухар и неговия съставен сафранал са показали превантивни ефекти при сенсибилизирани морски свинчета (умишлено предизвикана повишена чувствителност у животните).
Антиноцицептивните и противовъзпалителните ефекти на етанолови и водни екстракти от венчелистче са изследвани при мишки. Резултатите показват, че и двата екстракта имат ефект срещу болка. Също така, етаноловият екстракт намалява хроничното възпаление, но не повлиява острото възпаление.
Наблюдаваните ефекти могат да бъдат свързани с наличието във венчелистчетата на съединения като флавоноиди, танини, антоцианини, алкалоиди и сапонини.
Хепатопротективно действие (защита и възстановяване на черния дроб)
1. Въглероден тетрахлорид
Въглеродният тетрахлорид е токсичен агент за черния дроб и води до увреждания чрез мастна дегенерация, клетъчна некроза, фиброза и цироза. Антиоксидантите и уловителите на свободните радикали могат да защитят чернодробните клетки срещу химично причинена токсичност.
В направените тестове има инжектиране на въглероден тетрахлорид, като водният екстракт от венчелистче се прилага в доза от 1 g/kg след 1 и 6 часа. Нивата на основните чернодробни показатели АЛАТ (аланин аминотрансфераза) и АСАТ (аспартат аминотрансаминаза) намаляват след третиране с екстракти от венчелистче. Също така, хистопатологичните изследвания показват, че екстрактите от венчелистчета намаляват чернодробните лезии, предизвикани от въглеродния тетрахлорид.
2. Ацетаминофен (парацетамол)
Ацетаминофенът се използва често като аналгетик (обезболяващо) и антипиретик (понижаване на температурата). Ацетаминофенът се метаболизира и превръща в N-ацетил-р-бензохинон имин (токсичен страничен продукт). При терапевтични дози нивото на този метаболит е малко, но при предозиране, черният дроб генерира високо ниво, което причинява оксидантен стрес, водещ до увреждане на черния дроб.
В проучване, плъхове са предварително третирани с венчелистче в дози от 10 и 20 mg/kg в продължение на 6 дни, след което им е приложен перорално ацетаминофен в доза от 600 mg/kg. Венчелистчетата на шафрановия минзухар в доза от 20 mg/kg противодействат на токсичността на ацетаминофена чрез намаляване на нивата на АСАТ, АЛАТ и билирубин (един от жлъчните пигменти) и подобряват стойностите на серумния албумин (протеин, произведен от черния дроб, представляващ около 60% от общия протеин в кръвта. Ниските нива на албумин могат да показват чернодробно заболяване, включително цироза, както и състояния като инфекция, възпаление, бъбречно заболяване, диабет, рак, недохранване, хипотиреоидизъм и скорошна операция).
3. Гентамицин
Някои типове чернодробно увреждане се идентифицират по наличието на пълни с кръв кухини. Някои заболявания, включително СПИН, туберкулоза, рак и употребата на лекарства като анаболни стероиди и азатиоприн, причиняват такъв проблем.
Проведено проучване изследва защитния ефект на венчелистчетата на шафрановия минзухар срещу индуциран от гентамицин пелиозен хепатит при плъхове (пелиозис хепатис или чернодробна ангиоматоза е рядко срещано в клиничната практика съдово състояние, характеризиращо се с множество разпръснати и изпълнени с кръв кухини в черния дроб). Плъховете получават гентамицин в доза от 80 mg/kg в продължение на 7 дни. Венчелистчетата се прилагат в дози от 40 и 80 mg/kg в продължение също на 7 дни. Резултатът посочва, че нито една от дозите шафранови венчелистчета не може да намали пелиозата на черния дроб и телеангиектазията (състояние, при което разширени венули (малки кръвоносни съдове) образуват дребни петна по кожата, които могат да бъдат червени, сини или виолетови, срещащи се приблизително при 15% от мъжете и около 25% от жените. Телеангиектазиите се наричат още „паякообразни вени“.), предизвикани от гентамицин.
4. Цисплатин
Цисплатинът като химиотерапевтично лекарство предизвиква хепатотоксичност (увреждащо действие върху черния дроб). Страничният ефект на цисплатина е свързан с оксидативния стрес и производството на реактивни кислородни видове (ROS) (Оксидативният стрес описва дисбаланс между производството на клетките и елиминирането на страничните продукти от разграждането на кислорода. Тези странични продукти, известни като реактивни кислородни видове, са важни за функционирането на клетките, но причиняват значителни щети), което уврежда клетъчната мембрана.
В направено проучване, плъхове са получавали цисплатин (0,4 mg/kg), силимарин (активната съставка на бял трън (Магарешки бодил – Silybum marianum), която има антиоксидантно, антивирусно и противовъзпалително действие. Помага при нарушения на черния дроб и жлъчния мехур, способства регенерацията на черния дроб и справянето му с различни видове отрови, попаднали в него), както и хидроалкохолен екстракт от венчелистчета на шафранов минзухар (40 и 80 mg/kg) в продължение на 8 седмици. Цисплатинът намалява антиоксидантните ензими, повишава малондиалдехида (MDA) (физиологичен метаболит и маркер за оксидативен стрес) и води до увреждане на черния дроб. Екстрактът от минзухар и силимаринът намаляват нивата на АСАТ, АЛАТ, малондиалдехид и билирубин (един от жлъчните пигменти), докато повишават нивата на общия протеин и албумин (протеин, произведен от черния дроб, представляващ около 60% от общия протеин в кръвта. Ниските нива на албумин могат да показват чернодробно заболяване, включително цироза, както и състояния като инфекция, възпаление, бъбречно заболяване, диабет, рак, недохранване, хипотиреоидизъм и скорошна операция) в серума.
Изводът от това проучване е, че силимаринът и хидроалкохолните шафранови венчелистчета намаляват токсичността на цисплатина чрез антиоксидантните си свойства.
Ренопротективен (предпазване на бъбреците)
1. Ацетаминофен
В проведено проучване ацетаминофенът е инжектиран на плъхове в доза от 600 mg/kg. Също така, екстракт от шафранови венчелистчета е приложен в дози от 10 и 20 mg/kg в продължение на 8 дни. Ацетаминофенът повишава нивата на креатинин (краен продукт на креатин фосфат, който се образува в мускулите на човешкото тяло, като по този начин ги снабдява с енергия необходима за извършване на физически активности. Влошаването на бъбречната функция се характеризира с покачване на нивата на креатинина) и пикочна киселина (отпадъчен продукт от процеса на преработване на пурините - азотосъдържащи вещества, които се образуват в черния дроб при протичането на определени процеси, сред които е храносмилането. Освен това попадат в организма ни и чрез храни и напитки като колбаси, дреболии, червено месо, морски дарове, алкохол - най-вече бира, безалкохолни. В умерени количества пурините са изключително важни за нас, тъй като участват в ДНК и РНК молекулите. Но, когато са повишени, водят до образуването на повече пикочна киселина, отколкото организмът може да изхвърли), както и патологични промени в бъбреците. В съшото време екстрактът от венчелистчета във висока доза намалява бъбречната токсичност чрез намаляване на нивата на пикочна киселина и креатинин.
2. Метаболитен синдром
Метаболитният синдром е комплекс от проблеми, включително диабет, сърдечно-съдови проблеми, затлъстяване, неалкохолно мастно чернодробно заболяване и бъбречна дисфункция. Различни проучвания показват, че билковата медицина играе роля за намаляване на симптомите на метаболитния синдром. Пример за това са :
мангостан (Garcinia mangostana) - вид тропическо покритосеменно растение от семейство звънкови (Clusiaceae) с ядливи плодове;
кисел трън (Berberis vulgaris) - широколистен, силно разклонен, бодлив храст с опадливи листа;
зелен чай (Camellia sinensis) - вид растение от семейство чаеви (Theaceae). От неговите листа и листни пъпки се произвежда разпространената ободрителна напитка чай;
авокадо (Persea americana) - растение от семейство лаврови. Дървото вирее във влажни тропически гори и достига височина от около 15 m. Плодът обикновено тежи около 150 – 250 g.;
цейлонска канела (Cinnamomum verum) е малко вечнозелено дърво от семейство лаврови. Родината му е Цейлон (дн. Шри Ланка);
розмарин (Rosmarinus officinalis) - многогодишно тревисто растение с дървенисто стъбло и миризливи вечнозелени игловидни листа;
европейска винена лоза / грозде (Vitis vinifera);
чесън (Allium sativum);
черен кимион / челебитка (Nigella sativa L.) - едногодишно тревисто растение от семейство лютикови (Ranunculaceae). В ботанически смисъл не е родствен на кимиона (Cuminum cyminum).
Последните проучвания показват, че шафранът и неговите съставки имат защитни ефекти спрямо метаболитния синдром. Различни проучвания съобщават за терапевтични ефекти на венчелистчетата на шафрановия минзухар върху рисковите фактори за метаболитен синдром като затлъстяване, хипертония и диабет.
3. Антихипертензивна активност (сърдечно-съдовата система)
Ефектът на екстракт от венчелистчета на шафранов инзухар е изследван върху кръвното налягане при анестезирани плъхове. Резултатът показва, че и водните и етаноловите екстракти от венчелистчета намаляват кръвното налягане. Това може да бъде свързано с ефекта на шафрановия минзухар върху работата на сърцето или периферното съдово съпротивление. Резултатите показват, че ефектът на екстракта от венчелистчета върху периферното съдово съпротивление е важен фактор за намаляване на кръвното налягане.
4. Анти-затлъстяване и антидислипидемия
Затлъстяването е епидемично заболяване в световен мащаб. Хроничното затлъстяване е важен фактор за наличието на метаболитния синдром (сборът от определени състояния, които влияят негативно на организма и увеличават риска от заболявания като диабет от втори тип, атеросклероза, инфаркт, инсулт и други). Затлъстяването е съпроводено с хипертония, инсулинова резистентност (клетките започнат да се съпротивляват или да игнорират сигналите на инсулина, който е хормонът, изпращащ глюкозата от кръвния поток към нашите клетки. Когато клетките не реагират на инсулиновия сигнал, това води до натрупване на твърде много глюкоза в кръвния поток) и хиперлипидемия (повишена концентрация на липиди в кръвта. Рутинно се измерват общият холестерол, LDL-холестеролът, HDL-холестеролът и триглицеридите).
В направено проучване ефектът от венчелистчетата на шафрановия минзухар и близалцата (шафран) са изследвани при плъхове с наднормено тегло. Плъховете са били подложеи на диета с високо съдържание на мазнини в продължение на 10 седмици. След това шафрановото близалце (40 mg/kg), венчелистчето (80 mg/kg) и комбинацията от тях (80 mg/kg) се дават със сонда на плъховете в продължение на 3 седмици.
Резултатите показват, че екстрактите от венчелистчета:
- намаляват общия холестерол, триглицеридите и LDL ("лош" холестерол), докато в същото време повишават нивата на HDL ("добър" холестерол);
- намаляват индекса на атеросклероза (нарушение, причинено от натрупването на мазнини, холестерол и други вещества в и върху стените на артериите, наричано атеросклеротична плака. Плаката може да доведе до стесняване на артериите, затруднявайки и дори блокирайки кръвния поток);
- намаляват атерогенния индекс (съотношение на „лошия“ към „добрия“ холестерол, даващо информация за риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания) и чернодробните ензими, включително AЛАТ/AСАТ;
- намаляват нивото на алкална фосфатаза (покачване на алкалната фосфатаза има при всички форми на холестаза - задържане на жлъчка в жлъчните пътища, особено при обструктивните форми на жълтеница. Покачва се също при болести на скелетната система, както и при някои злокачествени тумори);
- намаляват нивата на лептин ( хормон, регулиращ енергоприема и енергоразхода в организма. Лептинът е протеин, секретиран от мастните клетки, който чрез кръвта се транспортира до рецепторите на хипоталамуса (жлеза, намираща се в главния мозък). Когато нивата на лептин са ниски, гладът е неконтролируем. Когато рецепторите на хипоталамуса не са изгубили чувствителността си и има наличие на лептин, гладът е потиснат) и инсулин.
- повишават нивото на антиоксиданти, като същевременно намаляват липидната пероксидация. Въпреки това, екстрактите подобряват дислипидемията (всяко състояние, при което е нарушена мастната обмяна в организма и присъства абнормално количество или структура на липидите в кръвта) при затлъстели плъхове чрез намаляване на атеросклерозата и инсулиновата резистентност.
5. Антидиабетно действие
Стрептозотоцинът е съединение, токсично за бета-клетките на панкреаса. Това съединение ги уврежда и води до по-ниско ниво на инсулин и повишаване на глюкозата в кръв, обема на урината, нивата на урейния азот в кръвта и креатинина.
На плъхове с диабет е даван екстракт от венчелистчета на шафранов минзухар перорално в дози от 100 или 200 mg/kg в продължение на 28 дни. Екстрактът в доза от 200 mg/kg намалява кръвната захар, обема на урината и нивото на урейния азот в кръвта. Нивото на креатинин не се повлиява от нито една от дозите венчелистчета. Освен това, екстрактът подобрява хистологичните увреждания, причинени от стрептозотоцина.
Според това проучване, екстрактът може да се ползва като защитен фактор срещу диабетна нефропатия (представлява засягане на бъбречната функция, причинено от увреждане на малките кръвоносни съдове в бъбреците, което води до намаляване на тяхната ефективност. Бъбречното заболяване е много по-често при хора със захарен диабет, отколкото при тези без диабет).
6. Антиоксидантно действие
Повечето от билковите лекарства съдържат антиоксидантни съединения, които улавят свободните радикали и намаляват клетъчните увреждания, предизвикани от тях.
Проучване показа антиоксидантна активност на венчелистчета на шафрановия минзухар при агнета. Екстрактите от венчелистчетата се прилагат чрез сонда в дози от 500, 1000 и 1500 mg/kg в продължение на 15 дни. В последния ден от изпитването резултатите показват повишаване на съдържанието на антиоксиданти при всички дози. Венчелистчетата не променят нивата на глюкоза, пикочна киселина, креатинин, чернодробните показатели (АСАТ и АЛАТ), урейния азот в кръвта и други показатели.
7. Антитуморна активност
Антитуморната активност на шафрановия минзухар като цяло (както близалцата, така и венчелистчетата) е оценена с лабораторно изследване. Резултатите показват, че необходимото количество за възспиране на зловредното действие на туморите на 50% (IC50 фактор) е 5,3 mg/ml за венчелистчета и 10,8 mg/ml за близалцата на шафрановия минзухар.
Токсичност на венчелистчетата на шафрановия минзухар
Според токсикологичните изследвания токсичността на близалцата на минзухара (шафранът) е по-висока от тази на венчелистчетата.
Проучване посочва, че консумацията на 1,2 g. шафран може да доведе до диария, кървене, гадене и повръщане. За определяне на средна летална доза, различни количества от близалце и венчелистче са инжектирани на плъхове интраперитонеално (в стомаха) и смъртността се оценява след 24 часа. Така измерените стойности на средна летална доза при мишките са съответно 1,6 g/kg за близалцата (шафран) и 6 g/kg за венчелистчетата.
При друго изследване за токсичността на повторно поставена доза, шафрановото близалце се инжектира при съотношение от 0.16, 0.32 и 0.48 g/kg, докато венчелистчето се прилага в дози от 1.2, 2.4 и 3.6 g/kg за период от две седмици. Това проучване съобщава, че екстрактите от венчелистчета и близалца от шафранов минзухар намаляват телесното тегло, хематокрита (количеството червени кръвни клетки в кръвта ви. Ниското ниво на хематокрит може да означава анемия, състояние, при което тялото ви няма достатъчно червени кръвни клетки, за да пренася кислород до тъканите на тялото ви. Анемията може да доведе до умора, задух и слабост), хемоглобина (желязосъдържащ протеин в еритроцитите. Хемоглобинът пренася кислород от белите дробове към тъканите. Освен кислород хемоглобинът пренася и въглероден диоксид. Всички органи и тъкани имат нужда от хемоглобин (респ. кислород), затова е необходимо хемоглобинът в кръвта да се поддържа в определени граници. Хемоглобинът е основен протеин в зрелите червени кръвни клетки) и еритроцитите (основна част от кръвните клетки. Основната им функция е доставяне на кислород (O2) до тъканите, чрез съдържащият се в тях хемоглобин.)
Патологично изследване (напр. биопсия) показва, че близалцата не причиняват значително увреждане на различни органи, докато увреждания на черния дроб и белите дробове са наблюдавани при животни, получаващи венчелистчета.
Коментари
Публикуване на коментар