Настоящата публикация е проект на SLiFFron - Живот с шафран
Ако искате да се възползавате от шафрана в пълнота, разгледайте тук
В класическия елино-римски период (VIII в. пр. Хр. - III в. сл. Хр.), реколта от шафран е изобразявана чрез фрески в царския дворец на минойците на о.Крит, представляващи цветовете на минзухара, брани от млади девойки и маймуни.
Други изображения на шафрана от гръцкия остров Санторини са датирани много по-рано (3000 г. пр. Хр. - 1100 г. пр. Хр.). Някои от тях показват богиня, ръководеща беритбата на цвета на минзухара и отделянето на близалцата за прилагането им в лекарство.
Цветове на шафранов минзухар (представени като малките червени петънца над и около двете човешки фигури), събирани от две жени в изображение от минойска фреска на о. Санторини
Друга фреска изобразява жена, използваща шафран за третиране на кървящото си ходило.
Някъде в периода 1645 - 1500 г. пр. Хр. мощно земетресение и последвало вулканично изригване довели до потъване на централната част от острова. Като резултат, отглеждането на шафранов минзухар на о. Санторини било прекратено. От друга страна, вулканичната пепел помогнала за съхранението на фреските по стените на разрушените дворци до наши дни.
Детайл от фреската “Берачи на шафран”, намерена в минойското селището Акротири, о. Санторини
Древногръцките легенди разказват за моряци, предприемащи дълги пътувания до Каликия (югоизточното крайбрежие на Мала Азия, днешна Турция), с цел да се сдобият със считания тогава за най-качествен шафран.
Най-известната легенда, имаща отношение към шафрана, е за Крокус и Смилакс:
Младият и красив Крокус се отправя в преследване на нимфата Смилакс в горите край Атина. След кратък период на страстна любов, Смилакс се отегчава от младия Крокус. Той обаче не се отказва и продължава да я преследва противно на нейните желания. Затова тя пристъпва към магия като превръща Крокус в шафранов минзухар с неговите блестящи червени близалца, напомнящи за силната му страст.
По-късно Овидий ще пише, че за хората населяващи древните средиземноморски земи, шафранът на Каликия бил най-ценен, особено за влагане в парфюми и мехлеми. А Херодот и Плиний Стари отбелязват, че асирийският и вавилонският шафран са най-добрите за третиране на стомашно-чревни и бъбречни неразположения.
Клеопатра слагала шафран във водата, когато си вземала вана, заради оцветяването, което той дава на водата и козметичните ползи от него. Това се случвало преди царицата да приеме поредния си любовник поради вярването, че шафранът прави удоволствието от секса по-голямо.
Египетските лекари също използвали шафран при лечение на всякакви стомашно-чревни неразположения.
В гръко-римско време шафранът бил търгуван в Средиземноморието основно от финикийците. Техните клиенти били парфюмеристи в град Рашид, лекари в Газа или по-заможните жители на Родос, които носели със себе си торбички с шафран, аромата на който е трябвало да надделява над неприятната миризма на техните по-бедни съграждани, особено при масови събития на градската арена.
Големи работилници за боядисване на дрехи в Сайда и Тир (днешен Ливан) също използвали шафран. В тях дрехите били потапяни три пъти в желания цвят. Царските роби били тройно боядисвани в лилаво, а дрехите на останалите благородници и на обикновените жители били потапяни втория и третия път в шафранов екстракт, което правело лилавия цвят на дрехата не толкова наситен.
Древните гърци и римляни много тачели шафрана в ролята му на парфюм и ароматизатор. Подправката била разпръсквана по пода на различни публични места като царските зали, съдилищата и амфитеатрите. При влизането на император Нерон в Рим шафран бил разпръскан дори по улиците. Заможните римляни си вземали често вани с шафран, използвали го като спирала за очи, стривали близалца във виното, ползвали го като ароматизатор в своите резиденции и го поднасяли като дар на божествата.
Римските колонизатори били причината шафрановият минзухар да започне да се отглежда и в Южна Галия, като следствие от тяхното установяване там.
Коментари
Публикуване на коментар