Багрила на шафранова основа, датиращи от преди около 50 хиляди години, изобразяващи зверове, са открити в пещерни рисунки в днешен Ирак. По-късно и шумерите ползвали шафрана в техните лекове и отвари. Но шумерите не култивирали минзухара, а предпочитали да попълват запасите си от диворастящи цветя, вярвайки че единствено божествена намеса може да гарантира лечебните свойства на цветето.
Шафранът бива споменат и в „Песен на песните“ - 17-ата книга от Танаха, каноническа книга на Стария завет, написана на иврит, приписвана на цар Соломон. В нея се описва любовта на самия цар към девойка, наречена Сунамка, която става негова съпруга.
В Древна Персия шафран бил култивиран в градовете Дербент (днешен Дагестан) и Исфахан (днешен Иран) през X в. пр. Хр. Там шафранови нишки са открити, вплетени в царски килими и погребални плащеници. Древните перси ползвали шафрана като дар към божествата. Прилагали го също и като идеален естествен оцветител, парфюм и лекарство. В този смисъл, шафрановите нишки били разхвърляни по леглата и влагани в горещи чайове с цел лекуване на пристъпи на меланхолия.
Чужденците, обикалящи Персия, свидетелствали за техни съмнения, че местните ползвали шафран в ястията и чайовете си като упойващо средство и афродизиак.
Персите имали и друга практика: смесвали шафран със сандалово дърво във вода, която ползвали за измиване и освежаване на кожата след тежка физическа работа.
Александър Велики много харесал персийския шафран и често го консумирал със своите войници по време на завоевателните си кампании. Самият Александър вземал вана с гореща вода, пълна с шафран, вярвайки, че това ще помогне за по-скорошното излекуване на бойните рани по тялото му. Тази практика намерила място и сред неговите войници, част от които я продължили и след завръщането им по родните места.
_________
Настоящата публикация е създадена от SLiFFron - Живот с шафран
Продукти с шафран можете да намерите ТУК
Коментари
Публикуване на коментар